Относно проекта · Дневници · Доклади за грешки · Отметки · Контакти

May 16, 2008

Предимството на по-големия

Всички знаем основните правила за движение по пътищата. Примерно, че колкото по-бели са фаровете на колата зад вас, толкова по-бързо се движи. Или правилото за по-късия спирачен път при натиснат клаксон, режимът “невидимост” при пуснати аварийки и т.н. Не е нужно да продължавам.

Наскоро обаче се подсетих за едно друго много основно правило, което обаче ми убягва на моменти. Това води до опасности.

Става дума за предимството на по-широкия път. Това предимство е най-голямото! То се прережда пред всякакви знаци за предимство (или липсата му), правилото на дясностоящия и дори понякога отнема от силата на светофара (по един леко психаделичен начин).

Простичко е, движите се по някоя малка уличка наближавате кръстовище без знаци и някой отляво прелита. Имало е защо, пътят по който се е движил е с платно и 1/4. Друг случай на употребата на това правило е при улици с нестандартно предимство. Примерно Т-образно кръстовище, на което предимството “завива” по някой от пътищата. Ако 2те улици обаче се различават по размер, дори и с 20 санта, просто игнорирайте знакът. Някой сигурно ще прелети преди вас.

Надявам се съм попълнил някои липси в знанията на шофьори и както и вие продължавам да се уча на неписаните закони на българските улици.

Свободен интернет в парка Заимов

Свободен интернет в парка Заимов

 Откриват интернета на 13-05-2008 г. ;)

May 15, 2008

GameStation

Как се казва детето на PlayStation и GameCube? GameStation, разбира се и прилича на недоносено PSP. Интересното е, че тази самоделка се продава в Germanos.

Голямото преместване

Преди време Дончо написа, как е най-лесно да убиеш блог. Ако си намериш “добра” работа, която да ти отнема средно по 10-11 часа на ден, това според мен е перфектният блого-убиец. Ако добавиш и това, че се намираш далеч от семейството (т.е. не отделяш време на разните му там подробности, като жена и/или деца), то комбинацията “постоянна командировка” и “ненормиран работен ден” са нещо, като “Раундъп” за шириколистните плевели - където мине, след него вече нищо не вирее (така наречената “хербицидна мотика”) И ако всичко изброено по-горе ти доставя удоволствие да го правиш…. резултатът е налице. :)

Вярно, че пиша рядко, но такова неписане отдавна не бях правил - месец и половина си я бая време. Основната причина е, че след споменатият по-горе “ненормиран работен ден” (разбирай, докато си стоиш на краката) единственото нещо, което ти остава е да удариш една-две бири, да измедитираш половин час пред телевизора и да заспиш. Естествено, в подобна стресова ситуация е нормално да се събудиш в 3 или 4 часа с десетина идеи как да оправиш проблемите, които са ти се стоварили на главата (или ти сам си успял да си натресеш), но по разбираеми причини това не може да бъде реализиро на момента. На сутринта, всяка блестяща идея, която си имал ти се струва сън и дори десетината минути прекарани в тоалетната не могат да ти помогнат да възстановиш брилянтното решение. Гадно си е. И така….. близо два месеца (в самото начало бах пак около три месеца в подобно състояние). Скоро преброих, колко временни администрации имаше заводът: една в “Община Ямбол”, една във “Вакуум ел.системи”, по същото време една в пилотният завод, после тази от пилотният завод се премести на първият етаж в новият ни завод (само 1/3 от него беше готова), после от първият етаж се преместиха на вторият. Накрая тази от “Вакуумни” се премести в новият. За да не се отпускаме, все пак на старото място оставихме отделът от “Човешки ресурси”, които се занимават с наборът на персонал - ей така, просто да се отпускаме прекалено. Паралелно с това производството си растеше (нови линии, нови машини, нови хора) и съответно в краят на годината се премести в споменатата 1/3 готова част. Не знам, но ако в началото на германците им беше обяснено, че закъснение от 7 месеца се приема за нормално, как биха реагирали и дали изобщо щяха да строят завод в България. Така наречените строители (ще използвам партизанското им име “Строй-Инсулт”) просто лапнаха не просто голяма лъжица за тяхната уста, ами направо се опитаха да вкарат лъжицата настрани (ей, то такава уста нема!). Не мога да забравя картинката на няколкото мургави специалисти, които миналата година Август месец се подпираха на лопатите посред голямото празно нищо, където вече трябваше да има вдигнати основните колони и фундамент в едно с изражението на генералният директор за Европа. Околната температура, която и без това си беше около 34-35 градуса, се покачи с още поне един градус и то само от физиономията му. Е, след това нещата горе-долу потръгхана…. но само “горе-долу”, Жалкото е, че поне в това измерение (доколкото знам), времето не може да се връща назад.

Най-накрая обаче, всичко си застана на местата. След близо два месеца подготовка (март, април) и действително местене (две седмици зор до скъсване), “Язаки България ЕООД” най-сетне започва да прилича на истински Язаки завод. Само да прилича, защото до истинсото ниво има толкова още много вода да изтече… просто не ми се мисли. Все пак, доста от нещата вече са на постоянните си места. Просто не мога да обясня, какъв кеф е да знаеш, че повече няка да се налага да се правят временни работи и кърпежи.

Днес колегите поставят едни от последните телефони, до краят на деня ще е готов и телефонният указател - голямото преместване свърши! Следва удоволствието от работата - XEN виртуализация и малко клъстери.

May 14, 2008

След почивката

Аз около моренцето

Вече се аклиматизирах… Почивка от 11 дни от части не се отразява добре. Губиш трудови навици.

Но беше освежаващо. С Катя пътувахме много, но сякаш се задържахме на морето най-много. По това време сякаш най-много ми харесва. Не е напълно пусто, като в пустиня, както е зимата. Не е и пренаселено както ще стане след по-малко от 2 седмици.

По пътя Стара Загора - Бургас видяхме доста ветрогенератори. Дори имаше един крайпътен бизнес, опънал големи транспаранти, занимаващ се с продажба и монтаж на ветросъбирачките. Явно стават все по-популярни. Точно преди Несебър в полето един беше изсипан на части и явно предстоеше да бъде сглобен.

По средата на почивката бяхме на планина. Прекрасно кътче в Родопите. Сравнително откъснато от цивилизацията, но не прекалено. Е, липсваше течаща вода и електричество. Но си имахме акумулатор,халогенни крушки, храна, добра компания и дори китара.

Загорка са навсякъде… Не ги интересува липсата на ток!

Да, забравих да кажа, че това всъщност е скрита реклама на бира.

Покрай бирата имаше разни пияни същества на странни черно-жълти шарки. Едни им викат саламандри, други дъждовници. А то едно и също било…

Дъждовник

Хубаво беше. Трябва повече да обикалям из България. Малка е, но постоянно се изумявам какви места има по всичките й краища.

May 12, 2008

Разхвърляно 09

Какво по-подходящо място от кюпа с “разхвърляните”? Голяма каша е около мен, а пък всъщност не би трябвало. Няма видими външни причини — е, семейството ми има неприятен опит с крадци напоследък (то кой ли е “приятният”?), но нали сме живи и здрави…

Та да предупредя — лично ще е и ще е rant-аджийско. Доста яд и отчайване ми се събра, а и сушилнята до мен в кухнята шуми и загрява обстановката (преносно и буквално), така че ще е жега. Огин, рант, хейтърия!

Една е думичката — стрес. Това е, което не харесвам на града. Всъщност, като си помисля, май и извън града не ми допада, даже изобщо, защото представяте ли си колко е стресиращо да знаеш, че имаш неща за свършване в града, а да си щипнал някъде надалеч из баири и паланки? Ами стресиращо е, да :)

Намалява и желанието да се събирам с хора и да си махаме взаимно тревогите с приятни разговори. Не, желанието си го има, но само като си помисли човек колко е трудно първо да се чуеш с хората, после да си напаснете свободното време, че накрая и да се видите. А ми е омръзнало да се прибирам посред нощ с такси, само защото съм чакал час и половина маршрутката. Понеже, видите ли, било нормално №9 да е до 9 часа. Маршрутките са изверги — не че таксиджиите са цвете, де.

Мисълта ми е друга. Всичко е така нагласено, че да се върти в кръг — ходиш на работа, за да получаваш пари, с които се надяваш да започнеш свой бизнес, но няма как, защото ходиш на работа. Почиваш си през уикенда, за да имаш сили и ентусиазъм за семейството и приятелите, но няма как, защото идва понеделник и трябва да работиш, за да можеш да почиваш през уикенда. Погасяваш кредита към банката, за да може да ти намаляват вноските и да ти останат пари за харчене, но няма как, защото с тях трябва да погасяваш кредита към банката. Не спиш цяла нощ, за да си свършиш проектите и да имаш повече време за започване на свои, но няма как, защото не спиш по цели нощи и си уморен.

Тук някой от прехвърлилите 40-така и забравили съвсем младите си години се подсмихва, забравил какво е стрес и кръг, но му изшъткваме публично и той обещава да не ни тормози с поучения и вместо това отива в някой форум, където говорят за астрология и как се печелят ужасно много пари от Интернет само с правилна диета и редовни хороскопи. Майтапа настрана, има наистина такива хора…

Причината не е, че сме по-различни някак вътрешно или пък че сме мързеливи, да кажем. Ха, как заговорих изведнъж в множествено число… Причината е, че имаме много идеи, много малко време за осъществяването им и постоянен натиск отвсякъде “работи, работи, работи!” Какво да работя?!? Аха, имат предвид “ходи на работа, ходи на работа, ходи на работа!”. Някои хора бъркат двата щата.

За да не прозвучи всичко това прекалено смахнато напомням, че си е “разхвърляно”. А пък и още нещо… периодично и аз самият трябва да си напомням какво е “личен блог” и каква е разликата му с корпоративните сайтове. Никога не бих направил на блога си нещо толкова долно, като да го обърна на кампаниен сайт за посещения.

С други думи — това съм аз, такъв е и личният ми бележник. През повечето време нещата са си ОК, но понякога ми писва от всичко и ми избиват вентилите. Време за “разхвърляно”. Чисто обективно погледнато, справях се с работния стрес и неспането. Но това с разбиването на вилата и краденето на Нисана на баща ми ми дойде в повече.

Едно наспиване и едно успешно започване най-накрая на проект оправят нещата. Дано. Хм, аз си мислех, че ще е ако не друго, то поне сносен хейт, а като чета нагоре, доста сладко и леко съм го казал. Я да се поправя — майната й на работата, спете! Вярно, после няма парички, ама ко да праи човек…

Кофти случки след почивките

Завърнах се в София след доста дълга 11 дневна почивка. За мен беше едно приятно изкарано време, минало в много пътуване из родината.

Ясен обаче няма късмет и освен, че са му ограбили вилата, сега някакви кретени са откраднали и автомобила му.

Препубликувам малко инфо от него. Ако някой някъде види автомобила или поне части от него, в някой гараж, ще бъде наистина супер!

Вчера вечерта между 19.30 и 22 часа пред блок в ж.к. “Банишора” е открадната кола Nissan Sunny, модел N14, произведена 1991г. С регистрационен номер CA 6172 MB. Червен цвят, с шибидах, хечбек.

Видими външни белези:
— лепенка “А” (Австрия) отзад отляво на номера
— тъмен открояващ се люк (шибидах) на тавана
— малка (30х10см някъде) лепенка “Goodyear” на тавана точно пред шибидаха, центрирана. Черни букви на червен фон, била е за прикриване на малко ръжда отдолу от стария собственик
— надписите отзад: “sunny” отляво и “2.0 D” отдясно

17та титла


Creative Commons License edwin.11

Честита титла на привържениците на Манчестър Юнайтед. Вече сме само на титла разстояние от един от най-големите отбори, Ливърпул. Догодина може и да изравним. А сега чакам домакинството на Челси, за да им отнемем и това по-долу…


Creative Commons License edwin.11

May 09, 2008

Това е пълна свинщина

Деца си играят около камари с боклуци, а по улиците минават лимузини със залепнали по джантите найлонови пликове. И всичко това се случва в София, която не е била по-мръсна от години. Това, прощавайте, е пълна свинщина. Виже снимките, които са от ебиму-майката-самия-център.

По принцип това е една много красива градинка, точно до Солунска. По принцип.

Споделих им: “Не се ли притеснявате, че децата могат да се разболеят?” Те: “Това е най-малкият проблем”. Кое е по-големия проблем?

В локвата до разбитата чешмичка сигурно се е развила алтернативна форма на живот. Задължително ще е космата.

Славейковстан.



Випня и найлон.

Откраднат автомобил

Вчера вечерта между 19.30 и 22 часа пред блок в ж.к. “Банишора” е открадната кола Nissan Sunny, модел N14, произведена 1991г. С регистрационен номер CA 6172 MB. Червен цвят, с шибидах, хечбек. Външно прилича горе-долу на тази, но с люк на тавана.

Моля който има възможност, да си запише или запомни номера и ако го види някъде в квартал или друг град, на улицата или в гараж за разглобяване, да се обади на полицията на телефон 166. Червените нисани от този модел не са изобщо много на брой, в сравнение с други по-разпространени модели коли. Надявам се да се намери в близките дни, защото след това е ясно, че ще бъде налична само в насипно състояние из магазините за части втора употреба и сервизите.

Също така и всеки, който е по някакъв начин близък с обществата на автомобилисти и любители, с тези на майстори и специалисти в сервизи, да обърне внимание на тази статия. Може откраднатата кола да “премине” някъде из тези среди, докато открадналите я се опитват да я усвоят някак.

Зная, че вероятността да се намери е малка и се надявам полицията да успее да я намери преди да е изчезнала. Но също така се надявам и на съпричастие и най-обикновена гражданска бдителност — не е нужно да казвам, че за всякаква помощ ще дължа почерпки и най-вече, което е по-важно, голяма искрена благодарност.

Явно лошият късмет не е чудо за три дни, но след като разбиха вилата ни, след като онлайн-вестникът dnesplus.bg си взима мои снимки “ей-така”, надявам се поне колата да се намери. Ще съм ви благодарен и ако препредадете по някакъв начин тази статия или линка към нея на други хора. Все някъде някой може да я забележи, докато още има време.

——

Още примерни снимки на модела: тук и тук. Отново, нашата се различава почти само по шибидаха (линкове към снимките — от george).

——

Видими външни белези:
— лепенка “А” (Австрия) отзад отляво на номера
— тъмен открояващ се люк (шибидах) на тавана
— малка (30х10см някъде) лепенка “Goodyear” на тавана точно пред шибидаха, центрирана. Черни букви на червен фон, била е за прикриване на малко ръжда отдолу от стария собственик
— надписите отзад: “sunny” отляво и “2.0 D” отдясно

ЕвроАрт vs Electronic Arts

Логото на Евро Арт

срещу

Логото на Electronic Arts

Толкова далечни, толкова близки - вече нищо свято не остана.

Новият PR

Рекламата била умряла, а PR я заместил… Сигурно има нещо вярно в тези думи. Поне по българското черноморие…
Новият PR

May 08, 2008

Чифт

Важно е да се движат по две

Едно от любимите ми мотота е “Щом сме двама - страшно няма” и тази реклама прекрасно го олицетворява.

Любимата ми част от деня

Любимата ми част от деня

Любимата ми част от деня е онзи момент, когато слънцето залязва и за кратко огравя пост-апокалиптичните пейзажи около мен. Улиците се изпълват с животински рев, а хората са изтребени от някой палав вирус. Толкова е красиво.

May 07, 2008

Казус: Имат ли право да ми искат ЕГН-то в пощата

Денят ми започна със скандал защото отказах да си предоставя ЕГН-то в пощата и да си прибера изпратената до мен тениска. Служителките в пощата настояваха, че имат право да ми искат ЕГН защото “законът” им позволява. Като питах кой точно закон им позволява - те ми казаха “законът” и толкова. Настояваха, че чрез записването на данните ми се удостоверявам кой съм и това че си показвам личната карта пред тях не е достатъчно.

Въпросът е имат ли право? Успях да си взема тениската без да ми запишат ЕГН-то, но съм сигурен че следващия път пак ще имам подобен разговор. Искам да знам прав ли съм или наистина имат право (както банките и полицията имали право).

May 05, 2008

"Не мога да се разделя..."

Това са те, да — “Артисти за природата”. Когато за първи път чух песента, преди може би месец и половина някъде, бяхме на път. Гледах обедното слънце през върховете на крайпътните тополи на съседен път. И докато колата се носеше напред към кръстопътя и слънцето слизаше все по-надолу по наскоро разлистените корони и трептеше с блясъци в очите, изтръпнах. И аз не мога да се разделя с теб, планина! Не мога!

Пуснах препратки към един-двама приятели и наживо говорихме за това над чаши с бира. Дълго се чудех какво да напиша и как да кажа каква е точно тази тръпка и защо изобщо изтръпвам от такава песен. Споменах за песента и клипа съвсем набързо, някак между другото и да ми е като отметка да ми напомня, че искам да пиша повече. Но какво наистина да пиша, какво да говоря… просто не мога да се разделя с теб, планина, не мога!

Самата песен хем не е нищо изключително новаторско, хем е чувствена и магнетична и безкрайно по-музикална от всички глупости, с които ни заливат радиа и телевизии, от разните измислени и режисирани “евровизии” и просташки “мюзикайдъли”. И не — темата не е нито късна, нито излишна. Поне не прекалено… все още.

Далеч от всякаква хитовска амбиция, “Не мога да се разделя” е песен, която и да не застане на първите места в рейтингите по продажби и излъчвания, ще си намери уютно местенце в сърцата ни. И всеки път, когато я чуваме, всеки път, когато виждаме как убиват планината ще ни кара да изтръпваме. И да се чудим защо, да се чудим как да обясним този трепет и да нямаме думи. А само да слушаме и вътрешно да пригласяме. Докато слънцето премигва в клоните на крайпътните тополи — весело, че сме се трогнали за планината. Неговата планина, нашата планина…

 
http://forthenature.org/documents/289 — изтегляне във формат mp3
http://vbox7.com/play:0eb0d078 — клипът онлайн

——

Аз научих тогава от Дени от БГз. Другите, които участват, са хора от Балканджи, Исихия, Екзитус. И още доста други, общо към 30-тина музиканта.

May 04, 2008

Как да защитим вилата?

Много криво ми е. Накратко, разбили са повторно вилата ни. Тези дни майка ми, баща ми и баба ми са там и опитват да пооправят щетите и да вкарат малко ред. Викали са полиция — ефект нулев. То вярно, че е още рано, но си е проличало да не очакват изобщо нещо повече. Беснее ми се — там е минала половината от детството ми, даже мисля че е по-готината половина. След казармата попрестанах да ходя, а май не трябваше. Преди време почина баба ми, милата. Тя сестра на моята баба и двете са ме гледали по цели лета там. И всеки път като ходехме така ни се радваше. И дядо ми като се преместил в близкия град след това, старата им къща запустяла, там неговите роднини май идвали да откъртват греди за огрев и направо съборили всичките постройки за животните и плевнята.

Не стига, че цялото село запустява и в махалата лятно време я има тук-там някого, я не, а през зимата си е буквално пусто — не стига това, ами и почват да тарашат къщите и вилите. Разбишкали са и още две стари къщи наблизо, кой знае още колко други къщи и вили. А иначе преди 9-ти селото е било с над хиляда души население, имало е две училища. Днес и двете пустеят, то и деца няма, голямата черква и тя стои без поп откак се помня, то няма и кой да ходи там. Като бях малък почти нямаше изоставена къща, без да броим вилите и виладжиите. Беше пълно с деца, особено лятно време и особено в една махала с повечко вили. А днес е вече опасно да се държи имот. Надявам се да не е опасно за живеене все пак.

Имам конкретен ярък спомен от времето преди да започнем изкопа за основите. И после изкопа, основите, мазето, етажите — всичко помня, защото всичко сме го направили сами през годините. С тати цяла къща вдигнахме. И аз съм се катерил по гредореда, и аз съм висял по скелето отвън и съм мазал хоросан. Колко съм се катерил по дърветата и съм ходил из гората да събираме дърва за зимата си е друг въпрос, то и то е част от кефа. Всъщност външни хора да помагат са идвали само за плочите.

И сега да вземат да разбият и крадат в къщата ми… Е няма да стане! Има още за довършване, зная че една къща трябва да се обезопаси от влизане отвън. Но като си правим всичко сами и полека, а пък и като дойде кризата и тъпия “преход” с общия недоимък — не става, не е приоритет чак такъв. Та затова са влезли практически отвсякъде. Разбили са каквото е можело да се разбие, откъртили са разни дървени греди да ги ползват за тарани. Сигурно голяма гюрултия е било, ама то пък и кой да ги чуе. Бабите и дядовците измряха или изпродадоха имотите и отидоха в градовете, а виладжии идват все лятно време и то уикендите.

Тършували са навсякъде и са взели каквото могат. Личи изразен афинитет към медни съдове — това легени, джезвета, резервоар на пръскачка за лозе, такива работи. Оставили са кални следи навсякъде. Оставили са пръсти по стъклата и по покрити с прах повърхности, даже цели длани направо. Оставили са и обелки от боядисани яйца, явно празничен купон са имали време да си заформят даже!

Полицаят дошъл от близкия град с чисто нова и лъскава патрулка. Градът е на максимум десетина километра, и то включая пътя до къщата. Влязъл в двора, огледал, влязъл вътре, огледал. Извадил едно бележниче и си надраскал нещо и казал “е, ми то не може много да се направи”. Упътили погледа му да забележи отпечатъците, като естествено имали предвид безбройните оставени навсякъде пръстови такива. А той се огледал и казал “ами то това са маратонки, то всеки сега носи такива”.

Отчайващо и обидно ми е. А и се притеснявам вече за всеки, който ще ходи там. Да не говорим, че все съм си мислел, че със сигурност там ще водим сина си и той много ще хареса мястото и да тича из поляните и да играе по цял ден. Аз и сега искам, но… как?

Кой е най-добрият начин за защита на дома в такъв случай? Вярно, не се живее целогодишно там, но винаги съм мислел за него повече като за втори летен дом, в който се живее няколко поредни месеца, отколкото за вила, в която се ходи рядко и за малко.

Аларми и сирени не ми се струват много добра идея, защото няма достатъчно хора наоколо. И да има хора и да дойдат, няма да са много, а пък крадците винаги са по-подготвени от хората.

Записващи камери, пускащи се чрез обемни и магнитни датчици, или пък чрез засечена рязка промяна в образа са добра идея, но не стават за защита. Защото така и така крадците ще крадат, а пък това че имам запис не ме грее, май в съда може да важи като доказателство евентуално, но пък полицията май не го приема за причина за уличаване.

Да направим всичко както трябва, със здрави врати, укрепени стъкла, висок дувар около цялото място, камери, прожектори и т.н. може да е добра идея, но не е за нас. Много пари е за наведнъж.

Остава някакъв вариант с охрана с техника, СОТ. Гледам, че цените не са непосилни вече, има разумни предложения. Но нито зная кои фирми си заслужават, нито кои условия и тарифи си заслужават. Все пак става за нормална, най-обикновена, но сигурна охрана на семейна вила, а не луксозен комплекс. А и още нещо — ако трябва да ходят с кола да предотвратяват нещо, то явно ще е от близкия град. Пътят не е много, но нямам идея колко читави са малките охранители из малките градове. Става дума за “град от селски тип”, с около 2000 души население.

Малко дълго стана за такъв кратък въпрос. ;) Приемам всякакви разумни и трезви идеи. Не харесвам оръжия, но всеки друг изпитан, работещ, законен и финансово приемлив метод ще обмисля сериозно. Кажете какво мислите. Аз още не мога да се съвзема съвсем (всъщност добре че никой не е бил там по време на взлома, пак добре).

May 02, 2008

Кръщава се

little lightsНа Великден кръстихме Светлин в православна християнска вяра. Вярата, разбирана като личен избор, е нещо особено и може би наистина всеки сам за себе си решава в какво да вярва и то на възраст съзнателна и отговорна. Поне така разбират “вярването” масово хората. И все пак християнската вяра не е нито разумна, нито тук-сега отговорна, нито пък е обект на някакъв личен избор. Напротив, тя е неразумна, чувствена и вътрешно стихийна, необвързана с рационален избор или логически доказателства, а въпрос на нагласа. И донякъде обяснявана на разума като “убеденост”, макар това да я обеднява и опростява.

Вярата е детска, или поне децата полагат най-малко усилия да се отдръпнат от нея и да я анализират и затова вярват най-чисто и непосредствено. Чувал съм всякакви мотиви за и против кръщаването в ранна и съответно в по-късна възраст. Някои казват, че човек сам трябва да реши дали, в коя вяра и как да се инициира. Сливат инстинктивно-духовното с обмисленото и логически решеното. Може да са прави, не споря. Но за мен това е тайнство, може би дори най-важното в религиозния живот на човека и трябва да се възприема така, а не като нещо рационално обяснимо. За църквата кръщението е едно от седемте тайнства, едно от задължителните за всеки християнин. Това не е някакво рационално “вярване”, а мистично приемане на благодат. Нещо повече, кръщението е изобщо едно от най-големите събития, един от най-важните ритуали в храма. Един възрастен човек е оправдано да се впуска в кръщение, само ако наистина вярва. И ако наистина ще става християнин. Защото чисто външно иницииращият ритуал няма да му даде нищо, той вече е минал своята си обществена инициация.

Църквата беше пълна с хора, точно на Възкресение се стичаха богомолци от квартала да запалят свещ и някои да се помолят, други поне “да се отъркат” от църковното настроение, всеки както го разбира. Местната ни черква е сравнително тихо и закътано място — вярно, ходя там рядко, но съм бил на друго кръщение преди време и беше съвсем спокойно и празно. Но Великден си е съборен ден за доста хора и трябваше да очакваме, че ще има хора в църквата.

Снимахме. Сега се чудя дали някой не се е засегнал. Никога не ползвам светкавица, но все пак огледалката, макар и с 50/1.7 светъл и малък обектив, си се забелязва и щрака. Винаги правя така, че снимките ми да не злепоставят, доста често даже хората не са на фокус или не се виждат. Но все пак как може да знае това човекът отсреща, палещ свещ и виждащ стъклото на обектив? Насочен не към него, но все пак в неговата посока. Е, мисля, че не съм притеснил никого. Имам изработен навик от любителското ми снимане на събития навън при най-малкия намек за неудобство или неодобрение да свалям апарата или да го насочвам другаде. Тоест не съм от натрапващите се и досадни папарацо-журналисто-подобни снимачи.

Мила беше страхотна кръстница, малката Дени и тя изигра основна роля в събитието. Големият купон беше за Светко, който в началото се впечатли от всичките хора и се заоглежда, може би реши, че сме му направили втори купон за рождения ден. После пеенето на дядо поп и разните интересни джаджи, с които оперираше наоколо така впечатлиха бебо, че забрави всякакъв плач. Не му се размина събличането, цопнаха го дибидюс голичък в купела със светената вода. А той се изкефи максимално и зашляпа с крачета, все едно е във ваничката си и го къпят.

Попът го гушна и го заведе зад олтара. Ако поне веднъж сте влизали в църква знаете, че това е едно от местата, които са централни за светостта на храма. И съответно са забранени за крак и поглед на мирянин. Правят се много редки изключение, много рядко в олтара влиза друг, освен божиите служители. Бебетата са такова изключение. Още една от привилегиите да бъдеш иницииран рано — самият ритуал е по-пълен и интензивен.

Имаше, разбира се, и всякакви грижи и тормози, най-вече таткови сърцетрепети. От времето за тръгване до парите — всичко е както винаги в моя ресор за тревожене. Но май и без притеснения всичко щеше да е наред, добре е да взема да почна да се поотпускам вече. След ритуала се събрахме в едно местенце и хапнахме яко и пийнахме. Ние, родители, брат ми и семейството му и кръстницата. Всъщност почти не пийнахме, защото имаше доста шофиращи. Странно ми стоят семейните тържества, защото от една страна навремето с нашите много рядко сме празнували нещо с повече хора, все вкъщи сме се радвали и на рожденни дни, и на нови години. Затова на голяма маса с роднини се чувствам неудобно, искам или с нашите вкъщи, или навън с приятели. От друга страна, навън с приятели ми е също много близко, защото едно от най-силните и трайни изграждащи ми влияния беше (и е) това на компанията ми състуденти и приятели от времето на следването. По стечение на нещата голяма част от хората бяха от Студентски, но пък сега на практика Студентски град няма и така днес останаха срещите с приятели, независимо къде.

Нямам никаква идея как е възприел всичко това Светлин. Не е и важно, важното е да е добре, а той беше на върха на щастието и този ден. След рождения си ден за втори път се зареди с така интензивни впечатления. И най-важното от събитието е не че сме се събрали с хората или че сме ходили на църква или пък че сме яли и пили. Най-важното е, че синът ми е покръстен с името Светлин и във всякакъв смисъл пътят към православното християнство е открит за него. Това не е ангажиращо, макар да звучи така — напротив, освобождаващо и пречистващо, постоянно започващо отначало е. Честито, Светко!

May 01, 2008

Какво значи да й растат зъби?


плачещата Калина от Kaladan публикувано във Vimeo.

Това се случва почти постоянно (видеото е от 8:00 сутринта). Ако не сте готови да издържите мрънкането/рева - по-добре не се захващайте с бебе.

April 30, 2008

Разопаковане и актуализиране на работното място

Замисляли ли сте се колко време прекарвате на работното си място? Много. Затова е нормално да отделяте специлно внимание на условията, в които работите - стол, бюро, компютър, кабели и всички онези дребни нещица, които формират работното ви ежедневие. Днес ми остана време да подредя и подобря малко условията си на труд.

В началото работното ми място изглеждаше така:

Бюрото ми преди

Работният ми компютър е преносим. Въпреки това, когато съм в офиса го ползвам като настолен. Връзвам към него външен твърд диск, външен монитор, външна клавиатура, външна мишка и офисното озвучаване. Както се вижда от снимката работи затворен и се награвя доста. Също така имах грижи с висящите кабели, а мишката ми с окраска на футболна топка леко инфантилееше. Решението:

Всички заедно

Първите ми впечатления от Notebook Cooler ZM-NC1000 са отлични, моят MacBook ляга в него, все едно са били любовници от цял живот. Изцяло черен е, има два USB порта и най-важното толкова е безшумен, все едно е студент, който от години е правил секс тайно от съквартирантите си. Ето и видео как разопаковам охладителя.


(На видеото споменавам за някакво колелце, за усилване на звук. Оказа се че то служи за регулиране силата на охлаждането)

Другото важно нещо беше покупката на Apple Mighty Mouse. Откакто имат два бутона тези миши са не само красиви, но и удобни за ползване. Най-хубавото е колелцето за прелистване, което се движи в много посоки. Приятна е на пипане, което си е важно, като се има предвид че ще я държа по цял ден. Ето видео на нейното разопаковане.

Последната, но не и по важност, придобивка е разклонителя на Legrand (да се чете - лЬОгранд). Изглежда яко и се врътка в различни посоки като 16 годишна гимнастичка. Другото, което е хубаво при него, е че различните джаджи се включват изключително лесно. Толкова е лесно, че включването в китайските разклонители изглежда като борба с девственици. Естествено има и видео за разопаковането на разклонителя.


(Бутонът се оказа само за включване и изключване. Въртенето става просто с по-силен натиск в желаната посока)

За финал махнах от бюрото ми всички чекмеджета, кото ми пречеха да се чувствам комфортно. Напрактика те бяха едно шкафче, което стоеше в краката ми. Също така разкарах всичко излишно от масата - договори (най-сетне ги сложих в една папка), хартии и всякакви други боклуци, които се бяха натрупали през последните месеци.

Сега работното ми място изглежда така:

Бюрото ми преди

Лично аз го намирам за доста по-полезно и приятно от преди. Поне за мен.

15 секунди слава

Снимки: Камен Станев
Видео: Антон Войнов
Пляскащи ръчички: Вили Ортакчийска

Прекрасен свят

Време е за нещо позитивно, на което попаднах през Spanak.org.

Обожавам света и Discovery channel, като част от този свят. Когато имам възможност гледам постоянно това… ииии Cartoon Network….

April 29, 2008

Британците владеят

The Theater of Dreams
Creative Commons License Man United

Москва ще бъде британска за малко.

Любимият ми отбор се завръща на финал на Шампионската лига, след толкова време… Няма бебешко синьо. Червен финал, може би?

Кой ще е съперникът? Все ми е едно, но предпочитам да са Ливърпул, защото играят футбол, за разлика от Челси.

Пък и няма да е честно да са Челски, защото ще имат домакинско преимущество на финала…

Отивам да отпия няколко глътки вода, за да се успокоя!!!

Бебешко синьо

Мачът започна и ме е страх да си помисля, че ще е доминиран от бебешко синьото. Егати и цветът!

А телевизорът е прекалено малък, че да се шашкам излишно или пък ще подейства обратно.

Няма и бира, боли ме коремът. Не е на добре :)

За PostgreSQL, бъдещето и възможностите

Ръководство за PostgreSQL

Когато преди близо 10 години започнах да се “занимавам” с интернет, първото нещо към което се насочих беше уеб дизайна. След като се запознах с Ivgin бързо се отказах от това - просто нямаше как да стана толкова добър. След това пробвах да бъда програмист - цяло лято учих PHP и тъкмо започнах да правя разни опити с него и си намерих работа като редактор на Култ.бг, а там имаше програмист.

Книгата на снимката показва колко възможности съм имал пред себеси, за да стигна до текущото ми развитие. В момента купувам книга, от която нищо не разбирам, за да я ползват нашите програмисти. Отсеченото дърво са всичките ми алтернативни възможности - те не се случиха, а вече им е твърде късно.

Апорпо, ръководството за PostgreSQL има цели 1008 страници, които правят 932 страничната книга на Еленко за тичане да изглежда като брошурка.

April 28, 2008

Празна седмица

Помислих си: “много добър момент да стана религиозен”…

Седмицата след Възкресение се нарича “Томина неделя” (заради неповярвалия във възкресението на Христос Тома), “Светла/празна седмица“. През нея също не се работело и хората продължавали да се веселят и да си ходят по гости.

Цитат

… особено в единствените 2 работни дни за тази седмица.

April 27, 2008

Small Is The New Big - Seth Godin

Small Is The New Big - Seth Godin

Цитирането на Seth Godin стана толкова популярно, че реших да купя нещо от него, белким и аз се отъркам в уеб випнята. Ако успеете да преглътнете самовлюбеното въведение, натам ще намерите сравнително полезни есета, както и доста неща, които винаги сте искали да чуете. Неща от вида - “Вие се по-умен от шефа си”, които ще ви топлят, докато шефа ви не ви докаже точно обратното :)

April 26, 2008

Shizz work

Най-лайняното приключение

Представям ви най-лайняния куест в World Of Warcraft, буквално!

Едно от домашните чудовища на гоблина Foreman Razelcraz глътнало връзката му с ключове. Целта е да се намерят ключовете. Чакайте да научите как!

Започвате да разхождате чудовището с вас и да убивате адски свине (hell boars). Чудовището изяжда свинете и след това… се изаква. А вие ровите в акото и търсите ключовете. Явно чудовището има много стомаси, защото тази процедура се повтаря около 20 пъти. По време на куеста си имате приятен дебъф, който обяснява че миришете забавно и имате зелено сияние около себе си.

Споменаха ми, че имало още доста подобни приключения.

April 24, 2008

Ubuntu 8.04 LTS

Новото Ubuntu е тук. Буквално преди броени минути!

То е LTS, което може и да има значение за хора поддържащи много машини, за много време и без много обновявания. Но за мен всичко е окей и на 6 месеца. Дори и толкова не издържам обикновено и минавам, както стана и сега, по-рано към бъдещета версия на Ubuntu.

Опитайте! You’ll never go back!

Ebay в България

Значи все пак eBay са и на наша почва… Поне по някакъв начин… Нали?!

Не, не само с форумът на Велян, който беше пълен с полезно инфо за пазаруващите от България. Адвокатите им също виреят на наша почва и пращат cease and desist писма.

В случая eBay са в правото си, защото предпазват потребителите си от евентуални phishing атаки, пък и пазят авторските си права. Оправдавам ги в известна степен.

Ако погледнем от добрата неща на страната. А то си трябва… Това е прекрасна възможност за развитие на форума към общност, която се занимава като цяло с проблемите на Българския онлайн пазаруващ.

Очаквам новото име (и домейн)! Моите са все идиотски, така че ще ги спестя… за сега… :)

Барцелона, барцелона

Снощи бях 90 минути на нокти. Получи се пак от онези редовни мачове, в които се чудиш кой отбор гледаш. Това определено не е играта на Манчестър. Барселона бяха в пъти по-добри на терена и за мен си беше изненада как така не вкараха гол. Трябва да призная и на защитата на Манчестър, че се справиха супер с всяка опасност. Наистина стабилни!

И естествено нищо ново от страна на Роналдо. Може да вкарва дузпи на Дарби Каунти, но на Барселона - не! Може би нямаше да се окопаят толкова много, ако не беше изпуснал.

Сега само трябва да се смени малко атмосферата и това тяхно типично временно изчезване да го няма на Олд Трафърд.

April 23, 2008

Толта от молкови

carrots cakeВ неделя подготвихме няколкочасовото най-страхотно изживяване напоследък — първия рожден ден на Светко. И го проведохме след това, “с малко помощ от приятели”. Аз бях притеснен за купона, и то доста. Може би защото напоследък все не се събираме с приятелите и особено след раждането на бебето, а и още в последните месеци на бременността, не ходим много-много навън заедно. Имаше едно приятно кино, например, но пък с него имаше и неприятно каране с персонала. Когато се роди синът ми и по едно време после бях сам и се видях с компанията. Но не е същото, колкото и да са мили хората и колкото и весело да е — не е както когато сме заедно двамата с Краси. Още от времената в Студентски. Всъщност за толкова дълго май не сме се разделяли от компанията ни. Преди все се виждахме или след лекции, или на рожденни дни, или на нова година у Емо, или на концерти в центъра. Но нищо де, и това сега ще отмине и пак ще е готино.

Мина подробна и обсъждана вкъщи подготовка на деня. Най-вече го мислехме яденето и пиенето. За музика, например, изобщо не ни хрумна да се тревожим, но то и като бебешки празник нямаше и много нужда от някаква спецална музика. Дните преди уикенда с кратки рейдове на шандовете на близките супермаркети започнахме да запълваме купон-плана.

Предния ден успях да открадна съвсем малко време да се засека с peterst и да поснимам, защото имах по-висше задание за деня. Търсих видеокамера из магазините за техника и при представителя на Sony. То беше едно ходене по мъките, цял ден до вечерта. За това ще пиша друг път, но с две думи прибрах се без такива екстри вкъщи. Идеята всъщност не е моя — според мен една добра фотография е много по-ценна от некачествения видеозапис. И Краси и тя е съгласна с мен. Но все едно — имаме снимки от рождения ден и сме си доволни. Което ми напомня, че още не съм обработил снимките, а присъствалите сигурно вече са нетърпеливи да ги видят.

Започнаха да идват хората, повечето от различни далечни квартали и съответно били доста път. Пристигнаха и нашите — мама и тати винаги ме очароват, те за такива събития идват подготвени и изглеждат страхотно. И този път не беше изключение, бяха супер. Всички веднага започнаха да се суетят около малкия рожденик, разбира се. Всъщност всяко от бебетата също беше център на внимание. Бебешорите си общуваха по техен си начин. Да си кажа правичката, с немалка таткова гордост казвам, че Светли си беше веселяк и купонджия през цялото време. Усмихнат и лъчезарен, гледаше всички с такъв възторг, че нямаше начин притесненото ми и объркано настроение да не се изпари веднага и на негово място да не дойде спокойната усмивка, с която изкарах деня.

Събраха се цяла агитка бебета, със съответните си мами и татковци. Малка детска градина. В по-горна група бяха и племениците ми. Бате Васи веднага започна да показва на бебетата коя играчка как се разопакова и кое камионче как се кара. С погледи се разбираха — ами тъй де, има подаръци-играчки по пода, как така няма да се играе с тях? Така бързо-бързо намериха начин да ги оползотворяват. И готиното беше, че никой не се караше с другите и даже малките деца намериха интерес за себе си в тази игра с камиончетата и я наблюдаваха с усмивки. Васко беше като някакъв посланик, пратен от големите в смета на бебешорите. Борянка, кака му, пък наблюдаваше весела всичко отстрани. На сватбата ни тя намери по едно време за игра Дени, дъщерята на кумовете ни, но тя сега не дойде. Бяха предимно момчета и по пода имаше все камиони и подобни.

Мен някак ме нарочиха за барман. Идеята беше всеки да си сипва и хапва каквото иска, тоест стоях зад нещо като шведска маса. “Зад”, защото с масата беше преграден пътят към компютъра и контактите край бюрото. Значи седя аз на въртящ се компютърен стол, зад мен бюро с компютър, а пред мен — дълга маса с ядене, пиене, ядене, пиене… И почти никой не идва да си иска да му налея — повечето сами се оправяха. Кеф и спокойствие :)

Все пак си отбелязвам някъде наум червена точка — остана много пиене и все пак остана и хапване. За друг път трябва или да се идва без коли, или да не се презапасяваме алкохолно. А сега — хем то нали бебешки празник и не върви хората да гаврътват разни чашки пред децата, хем пък и почти всички бяха с коли и го караха на сокче или максимум мъничко бира.

Музиката не беше подбирана, но то пък май никой не обърна много внимание на песните. Аз пуснах през профила ми в Last.fm тематични радиа, като смених на няколко пъти основната група. В началото, докато имаше малко хора и бебешката глъч не беше така силна, музиката се открояваше и някои я забелязвахме. Но после си беше приятен и весел джангър, на който музиката е само фон. По едно време даже май я спряха, за да се пуснат детски песнички от стари руски анимационни филми.

Тортата беше готина. Беше странна и многовкусова, май не бях ял чак такава нетипична. Но беше вкусна. Тортата за бебоците пък беше от моркови. Направо толта от молкови! Сварени моркови, картофи, намачкани и отгоре с украса от изкиснато обезсолено сирене и други подобни нещица. Бебетата я ометоха за нула време! Не била вкусна, я! :)

——

Честит рожден ден, малък Светли! Да си ни жив и здрав, много щастлив и весел!

April 21, 2008

Лятото е близо

Поредният работен понеделник, който ме измори много.

От колоните се чува Attitude на AAF. Пия си биричка по къси панталони и не си мисля за нищо.

Лятото е близо!

Лесно възстановяване на GRUB

Онзи ден ми се наложи да помогна с една инсталация на Windows, на компютър с вече инсталирано Ubuntu. Естествено Microsoft-ската операционна система затри bootloader-а и егоцентрично заяви, че само тя владее текущия компютър!

Да, ама не!

Трябва Ви едно “живо” дискче с Ubuntu примерно и само един набор от команди, за да възстановите GRUB и да можете да избирате коя OS да се зарежда след пускане.

Да, ама не!

Оказа се, че има много по-лесен начин за подобна ситуация. Просто изтегляте Auto Super Grub Disk и инсталирате. След това рестартирате Windows и избирате UNetbootin. Ще се изредят някакви екрани и GRUB-а ще вземе, че ще се възстанови.

При следващото пускане на Windows, ще Ви се появи диалогов прозорец, чрез който с едно “Да” деинсталирате Auto Super Grub Disk-а.

А, така!

Yellow Taxi

Онзи ден с Павел се прибирахме от рожден ден късно вечерта и споделихме таксито. И двамата имаме някаква привързаност към една определена фирма и почти винаги се качваме в коли на Yellow.

За разлика от вечните ми тормозения и свади с шофьори на ОК Супертранс, да речем, при Йелоу сякаш подбора е по-висок. Но пък и нямат толкова коли на разположение, може би затова.

След като диспечерката се учуди, че си викаме такси от стоянка на таксита в Студентски град пристигна кола и се заговорихме с шофьора. Той се зарадва от предпочитанията ни към неговата фирма и ни разказа някои неща за този бизнес.

Общо взето OK-четата са най-големите. Имали около 1500 коли, но пък селекцията е никаква. Той преди е карал за тях. Там е можел да отказва колкото си иска поръчки, докато с Йелоу има глоби, ако отказва над 30% от поръчките за седмица. Показа ни как преди нас е взел хора от Студентски град, бл. 4 до… Студентски град!

Има много глоби за всякакви неща. За непочистена кола, за недобро държане и т.н.

Неслучайно винаги шофьорите на Йелоу са ми качвали багажа (самите те) в багажника, докато същото упраженение с ОК е невъзможно.

Самият той призна, че първоначално му е било трудно. Свикнал е да взима малко поръчки и само ако наистина реши. Докато тук софтуера (всички коли имат GPS) му праща поръчки за близки места, ако лампата му свети зелено. След известно време усетил, че така е постоянно в движение, увеличил си е работата и съответно дневния оборот. Негов роднина все още работи при OK и взимал по-малко от него на ден.

Което показва, че при добри отношения към клиента - всички са доволни! И аз съм доволен от обслужването и шофьорите, че могат да работят и да взимат по-добри пари.

April 20, 2008

Скайпсус: Буспер!

Скапсусите са лапсуси (искаш да напишеше нещо, но пишеш друго), които се получават от старанието да се пише бързо в Skype. Понякога се получават забавни думи, които ще си ги записвам тук. И така, първият скайпсус е:

Буспер! - идва от “Супер”.

April 19, 2008

Нещо, което ми откъсна главата.


Пак отдавна не се бе случвало да чуя песен и направо да ме разбие. Ето я!

Jorn Lande - Starfire

So many faces cold and warm
Stranded in this world
So little time, there’s no rewind
Must be strong and carry on

As the light of the moon catches me
I live, I live
As the stars shimmer bright for me
I live, I live

I am the footprint in the sand
I am the wind that sweeps the land
I am the eyeglass of a blinded man
In the heat of desire
I’m a starfire
Fallen down from the sky

So many choices, where will they lead us?
Don’t know where to go
Grateful children for they are future
Teach them how to play

As the light of the moon catches me
I live, I live
As the stars shimmer bright for me
I live, I live

I am the footprint in the sand
I am the wind that sweeps the land
I am the eyeglass of a blinded man
In the heat of desire
I’m a starfire
Fallen down from the sky

As the light of the moon catches me
I live, I live
As the stars shimmer bright for me
I live, I live

I am the footprint in the sand
I am the wind that sweeps the land
I am the eyeglass of a blinded man
In the heat of desire
I’m a starfire
Fallen down from the sky

I am the sunshine and the rain
I am the hurt, I am the pain
I am the soldier without a name

So many voices
So little time, there’s no rewinding
I am the sunshine and the rain
I am the hurt, I am the pain

3-те книги (от Иво)


Подхващам играта на Иво.

  1. 3 книги прочетени наскоро

    1) Поредицата “Белгариада” от Джордън (Е, повече от една книга е ама..);
    2) “Пътеводител на галактическия стопаджия” от Дъглас Адамс;
    3) “Алгорими на С” от Робърт Седжуик

  2. Кои 3 книги купихте напоследък?
    1) “Властелина на…пръстените” за подарък (с твърди корици);
    2) “Сърцето на зимата” - от поредицата “Колелото на времето” (за мене си с твърди корици);
    3) “Енциклопедия на риболова” -  не мога да се сетя дали е точно така заглавието - книгата почива на село :)
  3. Кои 3 книги бихте препрочели?
    А бе повече са от  три, ако имах това време бих препрочел много работи.

    1) Поредицата “Винету” на Карл Май;
    2) “Без ръце” - не помня кой е автора. Чел съм книжлето (около 300-350 страници е), когато съм бил на 10-12 години.
    3) “Стареца и морето”

И още, всички книги на Карл Май. Влюбен съм в творчеството му от ранна възраст все пак :-)
Чете ми се и Елин Пелин, Майн Рид (визирам “Ямайски марони” по-точно). И пак се сетих за Жул Верн, ама тук са дълбоки води вече :)

Я да видим, к’во ще каже Бат’ Божо по въпроса (само на него прехвърлям топката аз).

April 18, 2008

Ще изчакам до 900

След вчерашния ми пост за Asus Eee PC, много хора дадоха полезна информация за лаптопа. Велян дори написа супер статия за как, къде и с кого ползва машинката.

Kато цяло мисля, че ще е полезно да се изчака. Няма да се стигне до там, че да чакам до модификацията с Atom процесор. Но си струва да се изчака, дори само заради екрана и за да се види цената.

Не съм сигурен, че ще взема 900 модела или ще предпочета 701. Както Ясен отбеляза, самата поява на по-новия вариант ще свали цената на Еее PC 701. Ако не друго…

Ще поживеем - ще видим!

За Цветница

Идва Цветница и както всяка друга година напоследък пак ще се разминем с приятелите, които също празнуват. Именните дни са странно нещо — значи не се канело на имен ден, това — добре. Но докато често пъти съм бил на купони, на които приятели си празнуват заедно рождените дни, дори и да имат няколко дни разминаване, досега не съм бил на общ имен ден. Нищо че не се кани — и некане